Три проекта, прочути с лошия си резултат

Знаете ли какво е общото между новото летище в Берлин, олимпийските игри в Лондон и сградата на парламента в Единбург? Освен че са сериозни начинания и засягат милиони граждани, погледнати професионално като проекти, всички те попадат в един неособено престижен списък – този, на запомнящите се проектни грешки и провали.

1. Сградата на парламента в Единбург

Започваме от Единбург, Шотландия. През 90-те години на миналия век се установява нуждата и желанието Шотландия да има свой парламент, който да действа по специфични въпроси на местно ниво. До този момент (повече от 200 години) нуждите на Великобритания са били изцяло покривани от лондонския парламент. И така, през 1997, започва подготовката за строеж на нова сграда. Предвиденият бюджет, нужен за реализацията на проекта, е около 40 милиона паунда, а крайният срок е определен за 2001 година. Проектът стартира, а очакваните средства, необходими за реалното му изпълнение, се променят значително. Две години по-късно, през 1999, правителството обновява прогнозата си. Бюджетът се увеличава повече от два пъти като достига 109 милиона паунда. И ако това не изглежда толкова притеснително, през 2001 той вече възлиза на 241 милиона паунда. Оказва се, че това все още не е дори близо до финалната стойност на проекта. Сградата на парламента в Единбург е завършена за общата сума от 414 милиона паунда през 2004 година. Преразходът е около 10 пъти (около 1000%) над първоначалния бюджет, а закъснението е 3 години (около 75%).

Кои са основните причини за драматичното увеличение на предвидения бюджет?

• Старт (1997 година): Срокът за изпълнение (4 години) и планираният бюджет (40 милиона паунда) са определени без да се вземат предвид два ключови критерия: локацията на сградата и нейния дизайн.
• Година 1 (1998 година): Дизайнът е създаден и одобрен, а изчисленията вече са направени на база конкретната локация.
• Година 2 (1999 година): Бюджетът е актуализиран до 109 милиона паунда – Към този момент той включва факторите дизайн и локация, както и други допълнителни разходи, които не са взети предвид през 1997 година (събаряне на други постройки, консултантски услуги, данъци, както и буфери за непредвидени разходи).
• Година 4 (2001 година): Бюджетът отново е променен и вече възлиза на 241 милиона паунда. Причините са сериозни промени в първоначалния дизайн и увеличаване на размерите на сградата. Също така, тъй като срокът за завършване вече е изпуснат, разходите са допълнително увеличени заради строителните дейности, които трябва да продължат.
• Година 5 (2002 година): Изискванията за сигурност са вдигнати и дизайнът на сградата е обновен, за да отговаря на тях – добавени са бронирани участъци и други устройства. Бюджетът вече надхвърля 300 милиона паунда.
• Година 6 и 7 (2003 и 2004 година): Бюджетът отново е актуализиран, а проектът е завършен за 414 милиона паунда. Поредното увеличение в средствата, които са необходими, се дължи на проблеми в строителството, интериора и допълнителни разходи за консултантски услуги.

А сега нека направим една експертна оценка на този проект.

Повечето хора, които се занимават под някаква форма с проекти знаят, че всяко такова начинание има три основни измерения:

• Обхват – крайния продукт и всички свързани с него задачи;
• Време – това е времето, определено като налично за извършване на работата;
• Ресурси – всички финансови (бюджет) и нефинансови ресурси, нужни за реализирането на обхвата за определеното време.

Ако погледнем проекта на парламентарната сграда в Единбург през тази призма, отговорните за начинанието определено не са се справили с предвиждането на нужните ресурси и време – десетократен преразход на бюджета и 3 години закъснение. От гледна точка на обхвата и крайния продукт, обаче, нещата са позитивни. Сградата в крайна сметка е успешно завършена и даже печели редица престижни награди за архитектура.

2. Олимпийските игри в Лондон през 2012 година

През 2005 година, около година след завършването на сградата на парламента в Шотландия, Лондон е избран за домакин на летните олимпийски игри през 2012 година. Бюджетът, определен при кандидатстването през 2005 година, е 2.4 милиарда паунда. Както можете да се досетите, той започва да се променя. На 7 юли, едва ден след избирането на града за домакин, се случват терористичните атаки при редица транспортни възли в града. Освен всичко, това събитие води със себе си и чувствително увеличение на бюджета за охрана и сигурност на предстоящата олимпиада. Само няколко месеца по-късно лицата, отговорни за бюджетирането, започват да осъзнават, че това, което са планирали, далеч не е реалистично. Цифрата, която започва да се дискутира все по-често в публичното пространство, е около 5 милиарда паунда. А две години по-късно, през 2007, бюджетът е официално актуализиран до впечатляващите 9.3 милиарда паунда! Нека повторим – от 2.4 милиарда паунда до 9.3 милиарда паунда за само две години. Както се казва – “Mind the gap”! За разлика от първия ни пример, през оставащите 5 години до провеждането на игрите, бюджетът остава непроменен. И все пак – похарчени са близо 10 милиарда паунда за четири седмично събитие.

Според проучване на Oxford University от 2016 година, разглеждащо разходите за олипмийски игри през последните 50 години, Лондон 2012 печели приза за най-скъпи летни олимпийски игри изобщо. Изследването изчислява, че средният преразход е 156%. По този показател Олимпиадите се нареждат на челно място спрямо другите типове проекти.

Тук, говорейки за Олимпиади, трябва отбележим, че те са много комплексни мероприятия и съответно трудни за планиране и организация. Олимпийските проекти включват спортни съоръжения, инфраструктура, охрана и много други скъпи задачи. Може би и това е една от причините те да са редовни участници в класациите за неуспешни проекти.

Нека разгледаме някои от основните причини за преразхода в конкретния случай на Лондон 2012.Ще започнем с преглед на ресурсите:

• „Нисък старт“: Преди всичко трябва да обърнем внимание на началната точка. Цената е важен критерий при кандидатстването за домакин на олимпийски игри и оочевидно е била изкуствено занижена. Някои политици дори неглижират изцяло първоначалния бюджет, обяснявайки че е бил просто отправна точка. Но това, разбира се, обяснява само една част от преразхода..
• Пропуски в планирането: Оказва се, че има пропуснати пера в бюджета. В първоначалния бюджет от 2.4 милиарда паунда липсвали планирани разходи за охрана и сигурност, някои данъци (ДДС например), разходи за облагородяване на цял квартал в града, а и задължителните буфери за непредвидени разходи. А перата, които били включени в бюджета, били изчислени твърде оптимистично. Разходът за закупуването на земя, например, е предвиден с цена в пъти под реалната такава.

Тези две причини обясняват до голяма степен огромната разлика в началния (планирания) и крайния (реалния) бюджет, както и това, че бюджетът е актуализиран съществено в първите години и остава непроменен до края.

А що се отнася до другите две проектни измерения – времето и обхвата е интересно да споменем, че тук отклонения няма. И това е нормално, тъй като говорим за Олимпиада. Крайният срок е фиксиран и не може да се променя при почти никакви обстоятелства . И все пак трябва да отбележим, че невъзможността да се правят отсрочки при даден проект е и още един фактор, който може допълнително да „надуе“ бюджета .

3. Летище Берлин Бранденбург (Berlin Brandenburg Airport)

И така, време е за златния медал в нашия анализ. Какво ви идва на ум, когато чуете Германия, немски инженери, немски продукти, немски експерти? Най-вероятната асоциация би била точност, качество и професионализъм. Със сигурност не e и впечатляващо провален проект.

Става въпрос за строежа на ново летище около Берлин.

През 90-те години на миналия век Германия прави планове за ново летище с големи размери в столицата Берлин, което да концентрира всички полети и да замени съществуващите летища. След 15-тина години обсъждане и планиране, същинският строеж на „Berlin Brandenburg Airport“ започва през 2006. Определеният период за реализация е 5 години, а откриването е планирано за 2011 година. Бюджетът е около 2.83 милиарда евро. И така, познатата спирала се завърта и за този проект. Започват да се натрупват проблеми с изграждането. През 2011 фирмата строител обявява фалит. Срокът бива изместен за 2013. Впоследствие срокът за приключване на проекта продължава да се променя – 2014, 2017 и 2019 година.. И тъй като стигнахме до днешни дни, може би се питате дали летището е готово – не, още не е. Срокът е изместен за края на 2020 (засега). A какво се случва с бюджета? През 2012 той е увеличен до 4.3 милиарда евро, а през 2016 – до 6.8 милиарда евро. Днес, финалната цена на летището се очаква да е над 10 милиарда евро.

Нека обобщим – при две от трите измерения на този проект, а именно времето и ресурсите, наблюдаваме абсолютно незадоволителен резултат. За съжаление, положението и с обхвата не е добро. Натрупването на лошо планиране и грешки при реализацията на строежа непрекъснато поставят въпроса дали летището не трябва да се събори изцяло и да се започне отначало. Проблемите са навсякъде – грешно позиционирането на пистите спрямо въздушния трафик и града, грешно изчисление на нужните размери на подобно летище, неправилно инсталиране на електрически кабели, проблеми с противопожарните системи, недостатъчен капацитет на чек-ин пространствата и твърде къси ескалатори. Докладвани са дори неправилно поставени табелки на 4000 врати, невъзможност за спиране на хиляди електрически крушки след първоначалното им включване, изкореняване на стотици посадени дръвчета поради засаждане на грешен сорт и какво ли още не! Разследвани и потвърдени са куп корупционни схеми, което може би обяснява някои от изредените небивалици.

И тук е мястото да цитираме един немски професор, който е анализирал в детайли случващото се – „Не е лесна работа да концентрираш толкова много грешки в един единствен проект“.

И така, берлинчани ще трябва да изчакат (поне) още една година, за да може най-накрая да оставят този срамен проект зад гърба си. Пожелаваме проблемите вече да са се изчерпали!

Обобщение

Сградата на парламента в Единбург, олимпийските игри в Лондон и новото летище в Берлин са малка част от проектите, запомнящи се с изключително лошо планиране на ресурсите, грешки при реализацията и удължено време за изпълнение.

Проектите в частния сектор и в личния ни живот, подобно на гореописаните примери, също страдат от закъснения, преразходи и други проблеми. Ето защо, изучаването на подобни примери, заедно с основните правила за успешно управление на проекти, ни помагат да бъдем по-успешни в реализирането им, независимо дали ние ги управляваме или просто участваме в тях.

С пожелание за успешни проекти!